Как да стигнеш върха, когато не можеш да ходиш?

Когато гледам днес тези снимки, ме изпълва гордост. Защо ли ??!!

 

Сигурно ще ме попитате и вие. Ще ви отговоря кратко: Тук на тази снимка сме на билото на Стара планина. Забележете, аз съм се изкачила на билото на Стара планина, където расте това рядко красиво цвете – съсънче!!! Годината е 2013!!!

А само 5 години преди това, аз не можех и да си помисля за това. Отново – защо?

Отново кратко ще отговоря: Дългогодишна дископатия, която ме измъчваше и не ми даваше възможност да сторя това. Със всяка година това се задълбочаваше и кризите ставаха все по-чести, по-силни и по-дълготрайни. (само който има подобен проблем, може да ме разбере, за какво говоря..❤) И така, до пареза на десния крак и всякакви надежди изчезнаха, защото не можех да кача две стъпала, а камо ли да мечтая за повече. А всичко започна, когато бях много млада и това съпътстваше всичките ми дни.

Надеждата нямах, защото, кой с каквото не ми беше казал не съм се мазала и пила, но резултат никакъв. Болници, инжекции, физиотерапия,бани, цялата традиционна и нетрадиционна медицина през всичките тези 40 години, не ми помагаха. Да, те облекчаваха до някаква степен състоянието ми, но решаване на проблема в по-големи граници, не се получаваше.Това, което днес го пиша със сигурност ще го прочетат хора, които ме познават отдавна и знаят този период от моя живот. Знаят, че това ме измъчваше много и аз не преставах да търся начин, да подобря състоянието си. Аз много исках да мога да ходя на висок ток и да изглеждам добре, да ходя на разходка из красивия ни Балкан, да пътешествам по света  и да се радвам на движението. И точно когато си мислех, че няма да има промяна – дойде Светлината!

В началото, кратки разходки, после до ,,Сучурум – красивия ни водопад в Карлово. После, после…приятелки настояваха, да опитам и по-нагоре.. Нямах увереност, нямах кураж и не бях убедена, че мога и повече. Но…всичко се случваше стъпка по стъпка, до деня , запечатан на тази снимка. Ето за това съм горда и днес с постижението ми.

Ако искате да знаете кое ми помогна, да променя състоянието ми, пишете. С удоволствие ще ви разкажа.

Никога не трябва да се предавате! Винаги има изход!

Споделих с много обич за вас, Пепа Игнатова, GSM: 088 9433 668